1. Държач на задното уплътнение на коляновия вал. 2. Маховик. 3. Мащаб. 4. Задвижван диск. 5. Капак на съединителя. 6. Притискаща плоча. 7. Натискаща пружина. 8. Опорни пръстени на притискащата пружина. 9. Нит с притискаща пружина. 10. Капачка за дишане. 11. Отдушник. 12. Лагер за освобождаване на съединителя. 13. Лагер за освобождаване на съединителя. 14. Вилка за освобождаване на съединителя. 15. Пружина на вилицата. 16. Сферична връзка на вилицата за освобождаване на съединителя. 17. Защитен капак на вилицата. 18. Плоча. 19. Фланец. 20. Водеща втулка на лагера за освобождаване на съединителя. 21. Уплътнение на входния вал на скоростната кутия. 22. Входен вал на трансмисията. 23. Фрикционна накладка на задвижвания диск. 24. Главина на задвижвания диск. 25. Амортисьорна пружина. 26. Заден амортисьор. 27. Плоча, свързваща капака на съединителя с притискащата плоча. 28. Лагер на входния вал на скоростната кутия. 29. Корпус на съединителя. 30. Демпферен нит. 31. Фрикционен пръстен на амортисьора. 32. Пружинна шайба. 33. Опорен пръстен на шайбата. 34. Предна амортисьорна плоча.
Трансмисията на автомобила се състои от съединител, скоростна кутия, комбинирана с основна предавка и диференциал, и задвижване на предните колела.
Двигателят с предавателната кутия представлява силовия агрегат. Захранващият агрегат е разположен напречно на автомобила и има триточково закрепване към скобите на подрамката чрез гумени елементи. Въртящият момент се предава директно от силовия агрегат към задвижващите колела чрез предавателни блокове, които са компактно разположени в един картер. Той е сглобен със задвижващи колела и изпускателна тръба на изпускателната система, монтирана на подрама заедно с предното окачване, спирачките на предните колела и кормилната уредба.
За да се намали сложността при ремонта на скоростната кутия и да се улесни нейното отстраняване, лявата странична греда 7 (виж гл. 23) на подрамката има болтова връзка с предната напречна греда 13 на подрамката и опората на кормилния механизъм. За да свалите скоростната кутия, достатъчно е да свалите левия страничен елемент на подрамката, за да освободите място за сваляне и спускане на скоростната кутия.
Захват
Съединителят е еднодисков, сух с централна диафрагмена натискна пружина от постоянно затворен тип, с кабелно задвижване. Този тип съединител се отличава със своята простота, компактност и надеждност на дизайна и се използва широко в леките автомобили. Съединителят е с ниска сложност на поддръжка и е съвместим с други трансмисионни механизми по отношение на експлоатационния живот.
С помощта на съединителя водачът изключва за кратко двигателя от трансмисията при превключване на предавките и спиране и плавно ги свързва при стартиране на автомобила. Съединителят също така предпазва частите на трансмисията от динамични натоварвания, дължащи се на частично приплъзване на дисковете и работата на демпфера (гасител на усукващи вибрации) на задвижвания диск.
Съединителят е прикрепен към маховика 2 с корпус 5 с шест болта и е центриран върху маховика с три щифта. Съединителят е затворен с алуминиев картер 29. Лят държач 1 на задното маслено уплътнение на коляновия вал на двигателя е захванат между блока на двигателя и корпуса на съединителя. Отдолу кухината на корпуса на съединителя е затворена с щампован капак. В горната част на корпуса на съединителя има люк. и на държача на салниковата кутия - скала 3, за проверка и настройка на момента на запалване според маркировките на маховика и на скалата.
Два цилиндрични ролкови лагера са пресовани в гнездата на корпуса на съединителя, единият за първичния, вторият за вторичните валове на кутията и диференциален конусен ролков лагер. Към вътрешния край на лагерното гнездо 28 на входящия вал 22, водещата втулка 20 на съединителя 13 на лагера за освобождаване на съединителя е прикрепена със своя фланец. Един от монтажните болтове на направляващата втулка има сферична глава, която е опора 16 за вилицата 14 на съединителя. Вилицата преминава през прозореца на картера навън и на изхода е уплътнена с гумен багажник 17. Корпусът на съединителя също има гнезда за пръта за избор на предавка, за опорната втулка на стартера и за оста на междинната предавка за заден ход. Тръбата за обезвъздушаване 11 се притиска в корпуса на съединителя отгоре, през който кухината на корпуса на скоростната кутия комуникира с атмосферата. На вентилационната тръба е монтирана гумена капачка 10. За да се предотврати изхвърлянето на масло през вентилационната тръба, кухината на вентилационната тръба от страната на скоростната кутия е затворена с плоча 18. Отвън, в гнездото на корпуса на съединителя, тяло 50 е прикрепено към шпилка с гайка (вижте глава 19) за задвижване на скоростомера.
Корпусът на скоростната кутия е прикрепен към задната равнина на корпуса на съединителя.
Водещо тяло
Водещата част на съединителя е направена от едно цяло устройство, което включва корпус 5, притискаща плоча 6, притискаща пружина 7 и еластични пластини 27, свързващи корпуса на съединителя с притискащата плоча. Тази част от съединителя е директно закрепена към маховика и чрез фрикционните накладки 23 предава въртящия момент на двигателя към задвижваната част на съединителя и чрез него към входния вал на скоростната кутия.
Капакът на съединителя е щампован от стоманена ламарина. В кухината на корпуса опорният пръстен 8 на натискната пружина е заварен чрез релефно заваряване на три места. Другият пръстен е притиснат между главите на шест нита 9, свързващи натискащата пружина с капака на съединителя. По този начин от двете страни на натискната пружина са разположени опорни пръстени, спрямо които се получава нейното отклонение. Три двойки еластични пластини 27 са занитени към корпуса на съединителя в единия край, а в другия край те са занитени към притискащата плоча, еластично свързвайки двете части.
Притискащата плоча 6 е чугунена, има три уши за закрепване на еластични плочи. Работната повърхност на притискащата плоча е полирана. От страната на натискната пружина дискът има пръстеновидна издатина, върху която се натиска работният ръб на натискната пружина, придвижвайки диска към маховика. В яката има прозорци за по-добра вентилация на съединителя.
Натискащата пружина 7 е изработена от пружинна стомана и има формата на конична диафрагма. Радиалните прорези образуват 12 венчелистчета на пружината. Слотовете завършват с отвори, през шест от които преминават нитове за свързване на пружината с капаците на съединителя. Натискащата пружина се поддържа от два телени пръстена 8, по един от всяка страна на пружината. Към венчелистчетата на натискната пружина постоянно се притиска със сила от 30 ... 70 N (3,3 ... 7,1 kgf) самонастройващ се лагер 12 на съединителя.
Задвижвана част
Задвижваната част на съединителя се състои от задвижван диск 4 и гасител (гасител на усукващи вибрации). Повърхността на задвижвания диск е разделена с къдрави разрези на шест сектора, чийто външен контур е направен около обиколката под формата на вълнообразна крива. На повърхността на задвижвания диск също се правят фигурни изрези, поради което се подобрява еластичността на всеки сектор. За да се запази вълнообразната форма на дисковите сектори, фрикционните накладки са занитени към секторите със стоманени нитове независимо един от друг. Главите на нитовете са вдлъбнати в отворите на наслагванията, а пръчките им са занитени от страната на диска. В противоположната облицовка се правят дупки за достъп до нитовете
Изпъкналата част на секторите създава неравномерно специфично налягане върху повърхността на облицовките и повърхностите на маховика и притискащата плоча в контакт с тях: то е по-голямо под изпъкналата част на сектора и по-малко в интервалите между тях, и едва след като задвижваният диск е напълно компресиран, специфичното налягане върху тези повърхности се изравнява, което осигурява плавно зацепване на съединителя. В този случай първоначално задвижваният диск се приплъзва спрямо повърхностите на маховика и притискащата плоча и предаваният въртящ момент нараства постепенно. Това предпазва частите на трансмисията от претоварване и допринася за плавното стартиране на автомобила.
Задвижваният диск е свързан към главината 24 чрез частите на гасителя на усукващи вибрации, което създава еластична връзка между тях. Необходимостта от виброгасител се дължи на следното. При рязка промяна в скоростта на автомобила, удряне на неравности по пътя, рязко включване на съединителя, а също и поради неравномерен въртящ момент по време на четиритактовия цикъл на двигателя, в трансмисията възникват динамични натоварвания, причиняващи усукване (отвиване) на трансмисионните валове на автомобила. Неравномерният въртящ момент на двигателя може да причини значителни претоварвания в трансмисията поради появата на торсионни вибрации и резонанс, когато честотите на трептене на предаваните товари съвпадат с естествените честоти на трансмисията. Тези еластични трептения на трансмисията могат да доведат до счупване на частите на трансмисията, когато амплитудите на трептенията достигнат голяма стойност. Енергията на торсионните вибрации се поглъща от виброгасителя (амортизатора).
Той включва: 34 предни и 26 задни амортисьорни плочи, 25 пружини, 31 фрикционен пръстен, 33 опорен пръстен и 32 пружинна шайба с помощта на амортисьорни плочи 34 и 26, които са свързани помежду си с натискащи пръсти 30 (нитове). Тези щифтове преминават свободно през трите подковообразни изреза на фланеца на главината и ограничават ъгъла на въртене на задвижвания диск (заедно с демпферните плочи) спрямо главината. Триещият пръстен 31 се притиска към фланеца на главината от конична пружинна шайба 32 със сила, която осигурява изместването на задвижвания диск спрямо главината (до спиране на пръстите) при въртящ момент над 7 kgf m.
Пружините от един и същи цвят са разположени една срещу друга. От падане от прозорците на главината и диска, пружините се фиксират чрез фланцови отвори в двете амортисьорни плочи.
Задвижваният диск е монтиран върху щифтовете на входящия вал 22 на скоростната кутия и може да се движи по вала.
Съединителят се освобождава с помощта на кабелно задвижване, силата от което се предава през вилицата 14 към лагера за освобождаване на съединителя 12.
Съединителят 13, в комплект с лагера, е разположен върху направляващата втулка 20, която е прикрепена с фланеца си към корпуса на съединителя с три болта, съединителят е запечатан със защитен капак 17.